Elena Lagadinova

Angela Scozzafava

Eleonora Nascimbeni

«Devi combattere per ciò in cui credi.» (da un'intervista a Kristen Ghodsee)

LA PARTIGIANA

Nome di battaglia: Amazzone! Di chi parliamo? Di una bambina che già a 11 anni è staffetta partigiana e a 14 – siamo nel 1944: la Bulgaria è in guerra a fianco delle potenze dell’Asse –fugge dalla sua casa data alle fiamme dalla gendarmeria; si salva e segue in montagna i suoi due fratelli maggiori. È la più giovane partigiana bulgara. Uno dei fratelli, Assen Lagadinov, cadrà in un’imboscata; Elena continuerà a combattere guadagnandosi con il suo coraggio il soprannome di Amazzone. «Portavo la mia pistola al collo. Così, se ci avessero attaccati, non avrei potuto dimenticarla» ricorderà in seguito. Si racconta, inoltre, che nel settembre del 1944 Elena guidò, cavalcando uno stallone bianco, i partigiani che scendevano dalle montagne. La sua foto era su tutti i giornali e periodici per la gioventù, da Belgrado a Mosca; divenne un esempio, un mito: «Sii coraggioso come l’Amazzone!», si diceva.

Elena Lagadinova en 1944.

LA RICERCATRICE

Finita la guerra la Bulgaria, governata da Georgi Dimitrov, entra a far parte del blocco sovietico. Elena studia in Urss, conseguendo un dottorato in agrobiologia. Tornata in patria, lavora per tredici anni come ricercatrice presso l'Accademia delle Scienze del suo Paese e contribuisce alla creazione di un ibrido di grano più robusto (il triticale) che permetterà un aumento della produzione agricola. Per il suo lavoro in genetica vegetale, il governo le attribuirà nel 1959 l’Ordine nazionale di Cirillo e Metodio. Ma Elena è critica nei riguardi dei controlli esercitati sulla ricerca nel mondo comunista. Nel maggio del 1967 scrive una lettera al premier sovietico Leonid Brezhnev in cui si mostra preoccupata per la mancanza di competenze tecniche dei quadri del Partito, che condizionano pesantemente l’attività di ricerca; la lettera viene intercettata dal governo bulgaro ed Elena teme per la sua libertà: «Un giorno mi hanno mandato un'auto mentre ero all'Accademia. Ero in laboratorio, con indosso il camice, nel bel mezzo di un esperimento. Ho chiesto loro di aspettare ma mi hanno detto di venire immediatamente. Pensavo di essere arrestata». Lagadinova viene invece “promossa” (o rimossa?) e nominata Presidente del Comitato del movimento femminile bulgaro (Cbwm) e membro del Comitato centrale del Partito comunista nel 1971. Sarà Presidente del Comitato delle donne per ventidue anni, fino al 1990, nonché una delle personalità più influenti nel panorama internazionale e in Bulgaria, dove contribuirà in maniera decisiva a quella che Maria Dinkova definisce «la grande rivoluzione delle donne» bulgare.

Lagadinova Amazone, copertina giornale.

LA POLITICA

Dal 1968, lasciata a malincuore la ricerca, Elena si occuperà, sia in patria che a livello internazionale, di politica e segnatamente di “politiche per le donne”. Prima di analizzare più in dettaglio le sue azioni è opportuno fare due considerazioni. Nel mondo della guerra fredda anche la politica nei confronti delle donne fu terreno di scontro ideologico: da un lato i Paesi occidentali cercavano il loro consenso sostenendo che solo al di qua della cortina di ferro, dove si rispettavano le libertà individuali, esse avrebbero potuto trovare il loro spazio; dall’altro i Paesi socialisti si proponevano come la sola realtà in cui si superavano le differenze tra i sessi, si concretizzavano misure (istruzione, lavoro) in loro favore. L’altra considerazione riguarda invece l’autonomia delle organizzazioni femminili statali; a Ovest venivano guardate con sospetto, considerate mere cinghie di trasmissione degli ordini del partito, strumenti di controllo autoritario: Kristen Ghodsee invece (e con lei altre studiose dopo il 1990) osserva che le donne di questi movimenti utilizzarono le relazioni privilegiate con il Partito per promuovere politiche efficaci e che si batterono contro i privilegi patriarcali maschili facendo appello agli ideali comunisti di eguaglianza. In questo contesto il caso della Bulgaria è particolarmente significativo, per quanto riguarda sia l’organizzazione del Comitato sia la strategia di approccio ai problemi e il rapporto col governo centrale. Riguardo al primo punto va detto che il Comitato si reggeva in gran parte sul volontariato (c’erano organismi di livello nazionale e locale ma solo le donne dei livelli più alti erano impiegate dello Stato); era un organismo aperto a tutte le donne, che fossero o no iscritte al Partito comunista, come testimonia Pavlina Popova ma anche Anna Durcheva: «a Elena Lagadinova non importava chi tu fossi […], le importava che fossi una buona lavoratrice». Aveva inoltre una certa autonomia finanziaria in quanto i proventi del mensile "Zhenata dne" (Donna Oggi), diretto da Sonia Bakish, altra figura importante del movimento femminile bulgaro, entravano direttamente nel bilancio del Cbwm.

Elena Lagadinova, la giovane partigiana.

Relativamente al secondo aspetto Elena Lagadinova e il Comitato non rinunceranno mai ad incalzare il politburo facendosi portatrici dei bisogni e degli interessi delle donne, raccogliendone le istanze e ottenendo conquiste significative. Vediamo un po’ meglio con un esempio come si articolò l’azione di Lagadinova e del Cbwm. Con la Costituzione del 1947 la condizione delle donne era migliorata. Dagli anni Cinquanta ai Settanta del Novecento la Bulgaria conosce un periodo di rapida industrializzazione che vede un importante contributo della forza-lavoro femminile; si registra però una decrescita preoccupante della natalità e la nomina di Elena Lagadinova alla presidenza del Cbwm può essere considerata una prima risposta: si sceglie una scienziata perché il problema va affrontato con un’ottica scientifica. E ascoltando le donne, dando loro voce, pensa Lagadinova. Infatti, con la collaborazione dell’Istituto centrale di Statistica, viene svolta una ricerca per comprendere meglio la situazione; vengono poste domande sulla distribuzione del lavoro e delle responsabilità familiari ed emerge che il peso maggiore della gestione familiare grava come sempre sulle donne. Insomma vorrebbero più figli ma sono trattenute dalla scarsità di tempo, di aiuti, di risorse. E se non c’era abbastanza tempo per i figli figuriamoci per altre attività: studio, svago, lettura, partecipazione politica; insomma l’emancipazione “comunista” realizzata nei posti di lavoro, non aveva affatto liberato le donne. Per risolvere il problema la proposta più semplice ed economica, avanzata da alcuni politici, è quella di limitare l’accesso delle donne all’aborto come aveva fatto la Romania. Il Cbwm suggerisce invece un insieme di misure alternative: congedi per maternità con mantenimento del posto di lavoro, assegni familiari, creazione di asili nido e servizi. Nel 1973, nonostante l’importante impegno di bilancio che comportavano, queste misure vengono approvate. «La Bulgaria è stata il Paese più progressista in termini di congedo di maternità e politica familiare tra i paesi socialisti» sostiene Popova, collaboratrice di Elena. Sulla questione dell’aborto si arriva, invece, ad un compromesso: viene negato alle donne sposate con meno di due figli. Anche dopo l’approvazione della legge, Lagadinova non smette di incalzare uffici, aziende, governo, ministeri per ottenerne l’attuazione, dando voce ai reclami, alle richieste – le più varie: scarsa disponibilità di pannolini, di calzature, di alloggi – che moltissime donne facevano per lettera al Comitato.

Elena Lagadinova e Angela Davis, nel 1972.

A partire dagli Ottanta il Cbwm si impegna in campagne volte a modificare la distribuzione del lavoro domestico: il mensile "Donna Oggi" comincia a pubblicare foto di uomini che lavorano a maglia, cambiano pannolini o portano la prole a spasso nel marsupio. Un altro capitolo importante dell’attività di Elena Lagadinova riguarda le questioni internazionali. Durante il Decennio delle Nazioni Unite per le Donne (1975-1985), Lagadinova viaggia molto tessendo una fitta rete di relazioni bilaterali con centinaia di organizzazioni femminili dell’Est, dell’Ovest e del Terzo Mondo. Viene nominata relatrice generale alla Conferenza mondiale sulle Donne a Nairobi nel 1985 ed entra poi a far parte dell’Istituto delle Nazioni Unite per la formazione delle donne Nel 1991, la Claremont Graduate School degli Stati Uniti le assegna la medaglia presidenziale per meriti eccezionali.

Per il bene di tutte le nazioni, lei ha preso […] la scena mondiale […]
Molto prima che un nuovo ordine mondiale emergesse, Lei ne aveva già immaginato uno.
Lei si comportava come se già esistesse, e attraverso le sue azioni ne ha contribuito alla nascita.
Lei è andata oltre gli stretti confini di partito e nazionalità per creare una rete internazionale di studiosi e politici
impegnati per il miglioramento della vita delle donne.
Attraverso il suo lavoro con le Nazioni Unite, ha influenzato la vita delle donne in tutto il mondo e,
attraverso di loro, i destini delle loro famiglie.

Si può veramente parlare con M. Dinkova di «grande rivoluzione delle donne»? la loro è stata «un’emancipazione dall’alto»? Indubbiamente ci sono dei limiti: controlli di uno Stato autoritario, divieto di organizzazioni autonome, limitazioni dei diritti civili (pensiamo all’assenza del tema dell’omosessualità ad esempio), una tardiva e limitata messa in discussione del ruolo della donna come madre e lavoratrice. Ma si può affermare che, nonostante questi limiti, Elena Lagadinova e tutto il Cbwm hanno fatto fare notevoli passi in avanti alle donne bulgare, contribuendo alla loro autonomia e autorealizzazione. Dopo la caduta del muro di Berlino la Cbwm fu sciolta e Elena Lagadinova si ritira dalla vita pubblica. Muore a Sofia nel sonno il 29 ottobre del 2017.

Per saperne di più:

● Ghodsee K., Pressuring the Politburo: The Committee of the Bulgarian Women’s Movement and State Socialist Feminism, Slavic Review, vol. 73.Cambridge Univ. Press, 2014
● Ghodsee K., Second World, Second Sex, Socialist Women's Activism and Global Solidarity during the Cold War, Duke Univ. Press, 2019

Traduzione francese
Joelle Rampacci

LA PARTISANE

«Vous devez vous battre pour ce en quoi vous croyez.» (d'après une interview avec Kristen Ghodsee)

Nom de bataille: Amazone! De qui parle-t-on? D'une fille qui, à 11 ans, était déjà un relais partisan et à 14 ans - nous sommes en 1944: la Bulgarie est en guerre aux côtés des puissances de l'Axe - elle s'échappe de sa maison incendiée par la gendarmerie; elle est sauve et suit ses deux frères aînés dans les montagnes. Elle est la plus jeune partisane bulgare. L'un des frères, Assen Lagadinov, tombera dans une embuscade; Elena continuera à se battre, se gagnant le surnom d'Amazone grâce à son courage. «Je portais mon arme autour du cou. Ainsi, s'ils nous avaient attaqués, je n'aurais pas pu l'oublier », se souvient-elle plus tard. On raconte aussi qu'en septembre 1944, Elena à cheval sur un étalon blanc guidait les partisans qui descendaient des montagnes. Sa photo a été dans tous les journaux et magazines pour la jeunesse, de Belgrade à Moscou; elle était devenue un exemple, un mythe: "Soyez courageux comme l’Amazone!" On disait.

Elena Lagadinova en 1944.

LA SCIENTIFIQUE

Après la guerre, la Bulgarie, dirigée par Georgi Dimitrov, rejoint le bloc soviétique. Elena étudie en URSS et obtient un doctorat en agrobiologie.De retour au pays, elle travaille pendant treize ans comme chercheuse à l'Académie des sciences de son pays et contribue à la création d'un hybride de blé plus robuste (le triticale) qui permettra une augmentation de la production agricole. Pour ses travaux en génétique végétale, le gouvernement lui a décerné l'Ordre national de Cyrille et Méthode en 1959. Mais Elena critique les contrôles exercés sur la recherche dans le monde communiste. En mai 1967, elle écrit une lettre au Premier ministre soviétique Leonid Brejnev dans laquelle elle s'inquiéte du manque de compétences techniques des cadres du Parti, qui conditionnait fortement sur les activités de recherche; la lettre est interceptée par le gouvernement bulgare et Elena craint pour sa liberté: «Un jour, ils m'ont envoyé une voiture alors que j'étais à l'Académie. J'étais au laboratoire, en blouse, au milieu d'une expérience. Je leur ai demandé d'attendre mais ils m'ont dit de venir immédiatement. Je pensais qu’ils m’arrêtaient. Au lieu de cela, Lagadinova a été "promue" (ou révoquée?) et nommée présidente du Comité du mouvement des femmes bulgares (Cbwm) et membre du Comité central du Parti communiste en 1971. Elle a été présidente du Comité des femmes pendant vingt-deux ans, jusqu'en 1990, ainsi qu’une des personnalités les plus influentes de la scène internationale et en Bulgarie, où elle apportera une contribution décisive à ce que Maria Dinkova définit comme "la grande révolution des femmes” bulgare.

Lagadinova Amazone, couverture de journal.

LA POLITIQUE

A partir de 1968, quittant à contrecœur la recherche, Elena s’occupera, tant au niveau national qu'international, de politique et en particulier de «politique pour les femmes». Avant d'analyser ses actions plus en détail, deux considérations doivent être faites. Dans le monde de la guerre froide, la politique à l'égard des femmes était aussi un terrain de conflit idéologique: d'une part, les pays occidentaux cherchaient leur consensus, arguant que ce n'était que de ce côté du rideau de fer, que les libertés individuelles étaient respectées, qu’elles pouvaient trouver leur espace; de l’autre côté, les pays socialistes se proposaient comme la seule réalité dans laquelle les différences entre les sexes étaient surmontées, des mesures (éducation, travail) étaient mises en œuvre en leur faveur. L'autre considération concerne l'autonomie des organisations de femmes étatiques; en Occident, elles étaient considérées avec suspicion, considérées comme de simples courroies de transmission des ordres du parti, des instruments de contrôle autoritaire: Kristen Ghodsee au contraire (et avec les autres savantes après 1990) observe que les femmes de ces mouvements ont utilisé leurs relations privilégiées avec le Parti pour promouvoir des politiques efficaces qui luttent contre les privilèges patriarcaux masculins en faisant appel aux idéaux communistes d'égalité. Dans ce contexte, le cas de la Bulgarie est particulièrement significatif, tant en ce qui concerne l'organisation du Comité que la stratégie pour aborder les problèmes et les relations avec le gouvernement central. En ce qui concerne le premier point, il faut dire que le Comité reposait en grande partie sur le volontariat (il y avait des organes nationaux et locaux mais seules les femmes des plus hauts niveaux étaient employées d’'Etat); c'était un organisme ouvert à toutes les femmes, qu'elles soient ou non membres du Parti communiste, comme en témoigne Pavlina Popova mais aussi Anna Durcheva: «Elena Lagadinova se fichait de qui vous étiez […], elle se souciait seulement que vous soyez une bonne travailleuse». Elle disposait également d'une certaine autonomie financière puisque le produit du mensuel "Zhenata dne" (La femme aujourd'hui), dirigé par Sonia Bakish, autre figure importante du mouvement des femmes bulgares, allait directement dans le budget du CBWM.

Elena Lagadinova, la jeune partisane.

Avec la Constitution de 1947, la condition des femmes s'est améliorée. Des années 50 aux années 70 du XXe siècle, la Bulgarie a connu une période d'industrialisation rapide qui a vu une contribution importante de la main-d'œuvre féminine; cependant, il y eut une baisse inquiétante de la natalité et la nomination d'Elena Lagadinova à la présidence du CBWM peut être considérée comme une première réponse: une femme de science est choisie parce que le problème doit être abordé dans une perspective scientifique. Et écouter les femmes, leur donner une voix, pense Lagadinova. En effet, avec la collaboration de l'Institut central de statistique, des recherches sont menées pour mieux comprendre la situation; des questions sont posées sur la répartition du travail et des responsabilités familiales et il apparaît que le plus gros fardeau de la gestion familiale pèse sur les femmes comme toujours. Bref, elles aimeraient plus d'enfants mais elles sont freinés par le manque de temps, d'aide, de ressources. Et s'il n'y avait pas assez de temps pour les enfants, encore moins pour d'autres activités: étude, loisirs, lecture, participation politique; bref, l'émancipation «communiste» obtenue sur le lieu de travail n'a pas du tout libéré les femmes. Pour résoudre le problème, la proposition la plus simple et la moins chère avancée par certains politiciens était de limiter l'accès des femmes à l'avortement comme l'avait fait la Roumanie. La CBWM propose plutôt un ensemble de mesures alternatives: congé de maternité avec maintien de l'emploi, allocations familiales, création de crèches et de services. En 1973, malgré l'important engagement budgétaire qu'elles impliquaient, ces mesures ont été approuvées. «La Bulgarie était le pays le plus progressiste en matière de congé de maternité et de politique familiale parmi les pays socialistes», déclare Popova, collaboratrice d'Elena. Sur la question de l'avortement, cependant, un compromis est atteint: il est refusé aux femmes mariées avec moins de deux enfants. Même après l'approbation de la loi, Lagadinova ne cesse de faire pression sur les bureaux, les entreprises, le gouvernement, les ministères pour obtenir sa mise en œuvre, en donnant la parole aux plaintes, aux demandes - les plus variées: faible disponibilité des couches, des chaussures, de logement - que de très nombreuses femmes ont faites par lettre adressée au Comité.

Elena Lagadinova et Angela Davis, en 1972.

Depuis les années 1980, Cbwm s'est engagé dans des campagnes visant à changer la répartition du travail domestique: le mensuel «Femme Aujourd'hui» commence à publier des photos d'hommes tricotant, changeant des couches ou portant leur progéniture dans un porte-bébé. Un autre volet important de l'activité d'Elena Lagadinova concerne les questions internationales. Au cours de la Décennie des Nations Unies pour la femme (1975-1985), Lagadinova a beaucoup voyagé, tissant un réseau dense de relations bilatérales avec des centaines d'organisations de femmes de l'Est, de l'Ouest et du tiers monde. Elle a été nommée oratrice générale à la Conférence mondiale sur les femmes à Nairobi en 1985, puis elle a rejoint l’Institut des Nations Unies pour l’éducation des femmes. En 1991, la Claremont Graduate School des États-Unis lui a décerné la médaille présidentielle pour mérites exceptionnels.

Dans l'intérêt de toutes les nations, vous avez pris […] la scène mondiale […]
Bien avant qu'un nouvel ordre mondial n'émerge, vous en aviez déjà imaginé un.
Vous vous êtes comportée comme si elle existait déjà, et par vos actions vous avez contribué à sa naissance.
Vous avez dépassé les frontières étroites du parti et de la nationalité pour créer un réseau international d'universitaires et de politiciens engagés dans l'amélioration de la vie des femmes.
Grâce à votre travail avec les Nations Unies, vous avez influencé la vie des femmes du monde entier et,
à travers elles, le sort de leurs familles.

Peut-on vraiment parler à M. Dinkova de la "grande révolution des femmes"? La leur a été "une émancipation d'en haut"? Il y a sans doute des limites: des contrôles par un État autoritaire, une interdiction des organisations autonomes, des limitations des droits civils (pensez à l'absence du thème de l'homosexualité par exemple),une remise en question tardive et limitée du rôle de la femme en tant que mère et travailleuse . Mais on peut dire qu'en dépit de ces limitations, Elena Lagadinova et l'ensemble de la Cbwm ont poussé les femmes bulgares à faire des pas en avant considérables, contribuant à leur autonomie et à leur épanouissement personnel. Après la chute du mur de Berlin, le CBWM a été dissous et Elena Lagadinova s'est retirée de la vie publique. Elle est morte à Sofia dans son sommeil le 29 octobre 2017.

En savoir plus:

• Ghodsee K., Pressuring the Politburo: The Committee of the Bulgarian Women’s Movement and State Socialist Feminism, Slavic Review, vol. 73 Cambridge Univ. Press, 2014
• Ghodsee K., Second World, Second Sex, Socialist Women's Activism and Global Solidarity during the Cold War, Duke Univ. Press, 2019

Traduzione inglese
Syd Stapleton

«You have to fight for what you believe in.» (from an interview with Kristen Ghodsee)

THE PARTISAN Nom de guerre: Amazon! Who are we talking about? About a girl who was already a partisan courier at 11 years old. In 1944, at 14, when Bulgaria was at war on the side of the Axis powers, she escaped from her burning home - set on fire by the police - and followed her two older brothers into the mountains. She became the youngest Bulgarian partisan. One of the two brothers, Assen Lagadinov, fell as the result of an ambush. But Elena continued to fight, earning the nickname “Amazon” for her courage. “I wore my pistol on a cord around my neck. This way, if we were attacked, I would not have forgotten it somewhere," she later recalled. It is also said that in September 1944, Elena, riding a white stallion, guided the partisans who were coming down from the mountains. Her photo was in all the newspapers and periodicals for young people, from Belgrade to Moscow. She became an example, a myth - "Be as brave as the Amazon!"

Elena Lagadinova in 1944.

THE RESEARCHER

After the war Bulgaria, governed by Georgi Dimitrov, joined the Soviet bloc. Elena studied in the USSR, earning a doctorate in agrobiology. Returning to her homeland, she worked for thirteen years as a researcher at the Academy of Sciences of her country and contributed to the creation of a more robust wheat hybrid (triticale) that allowed an increase in agricultural production. For her work in plant genetics, the government awarded her the National Order of Cyril and Methodio in 1959. But Elena was critical of the controls exercised on research in the Soviet world. In May, 1967, she wrote a letter to Soviet Prime Minister Leonid Brezhnev in which she expressed concern about the lack of technical skills of the Party cadres, who heavily influenced research activities. The letter was intercepted by the Bulgarian government, leading Elena to fear for her freedom. “One day, while I was at the Academy, they sent a car for me. I was in the lab, wearing the lab coat, in the middle of an experiment. I asked them to wait but they told me to come immediately. I thought I was being arrested.” Lagadinova was instead "promoted" (or displaced?), and appointed President of the Committee of the Bulgarian Women's Movement (CBWM) and, in 1971, became a member of the Central Committee of the Communist Party. She was President of the Women's Committee for twenty-two years, until 1990. She was also one of the most influential personalities on the international scene and in Bulgaria, where she made a decisive contribution to what Maria Dinkova defines as "the great Bulgarian women's revolution".

Lagadinova Amazone, newspaper cover.

POLITICS

From 1968, reluctantly leaving the field of research, Elena dealt, both at home and internationally, with politics in general, and in particular with “politics for women”. Before analyzing her actions in more detail, two things should be taken into consideration. One is that in the “Cold War” world, politics regarding women were also a field of ideological conflict. On one side, Western countries sought women’s approval, arguing that only outside the Iron Curtain, where individual freedoms were respected, could they find their liberty. On the other side, the socialist countries proposed themselves as the only places where the differences between the sexes were overcome, and where measures (in education and work) were implemented in women’s favor. The other consideration concerns the autonomy of state women's organizations. In the West, the organizations in socialist countries were viewed with suspicion, considered mere transmission belts of party orders - instruments of authoritarian control. Kristen Ghodsee (and other scholars after 1990), observed instead that the women of these organizations used their privileged relations with the Party to promoting effective policies that fought against male patriarchal privileges by appealing to the communist ideals of equality. In this context, the case of Bulgaria is particularly significant, as regards both the organization of the CBWM its strategy for approaching the problems, and its relationship with the central government. It must be said that the CBWM was largely based on voluntary work. There were both national and local bodies, but only women on the highest levels were employed by the state. It was an organization open to all women, whether or not they were members of the Communist Party. Pavlina Popova and also Anna Durcheva reported, “Elena Lagadinova didn't care who you were […], she cared that you were a good worker.” The CBWM also had a certain financial autonomy, as the proceeds of the monthly "Zhenata Dne" (Woman Today), led by Sonia Bakish, another important figure in the Bulgarian women's movement, went directly into the budget of the CBWM.

Elena Lagadinova, the youngest partisan.

Regarding the CBWM’s relationship with the central government, Elena Lagadinova and the Committee never gave up pressing the politburo by making themselves the representatives of the needs and interests of women, taking up their requests and obtaining significant results. Let's see a little better with an example how the activity of Lagadinova and CBWM was carried out… With the Constitution of 1947, the condition of women had been improved. From the 1950s to the 1970s, Bulgaria experienced a period of rapid industrialization which saw an important contribution from the female workforce. However, there was a worrying decrease in the birth rate, and the appointment of Elena Lagadinova to the presidency of the CBWM can be considered a first response. A scientist was chosen because the problem had to be tackled from a scientific perspective, and, Lagadinova thought, by listening to women and giving them a voice. In fact, with the collaboration of the Central Statistical Institute, research was carried out to better understand the situation. Questions were asked about the distribution of work and family responsibilities, and it emerged that the greatest burden of family management weighed on women, as always. In short, many of them would like more children, but were held back by the lack of time, aid, and resources. And the truth was that there was not enough time for children, let alone for other activities like study, leisure, reading, and political participation. In short, the "communist" emancipation achieved in the workplace had not liberated women at all. To solve the problem, the simplest and cheapest proposal put forward by some politicians was to limit women's access to abortion as Romania had done. The CBWM instead suggested a set of alternative measures, such as maternity leave with job maintenance, family allowances, creation of crèches and services. In 1973, despite the important budgetary commitments they involved, these measures were approved. "Bulgaria was the most progressive country in terms of maternity leave and family policy among the socialist countries," says Popova, Elena's collaborator. On the question of abortion, however, a compromise was reached: abortion was denied to married women with less than two children. Even after the approval of the law, Lagadinova did not stop pressing offices, companies, government, ministries to obtain its implementation, giving voice to complaints, and many varied requests regarding the scarce availability of diapers, footwear, and housing – points made by many women in letters sent to the Committee.

Elena Lagadinova with Angela Davis, nel 1972.

Beginning in the 1980s, the CBWM became involved in campaigns aimed at changing the distribution of domestic work. The monthly "Women Today" began to publish photos of men knitting, changing diapers or carrying their offspring in a sling. Another important chapter of Elena Lagadinova's activity concerns international issues. During the United Nations Decade for Women (1975-1985), Lagadinova traveled extensively, weaving a dense network of bilateral relations with hundreds of women's organizations from the East, West and the Third World. She was appointed General Speaker at the World Conference on Women in Nairobi in 1985 and then joined the United Nations Institute for the Education of Women. In 1991, the Claremont Graduate School of the United States awarded her the presidential medal for outstanding merit.

The award statement included this praise:

[…] the world stage […] Long before a new world order emerged, you had already imagined one.
You behaved as if it already existed, and through your actions you contributed to its birth.
You have gone beyond the narrow borders of party and nationality to create an international network of scholars and politicians committed to the improvement of women's lives.
Through your work with the United Nations, you have influenced the lives of women around the world and,
through them, the fates of their families.”

Can we really talk, as does Maria Dinkova, about the "great revolution of women"? Or was theirs "an emancipation from above"? Undoubtedly there were limitations - controls by an authoritarian state, prohibition of autonomous organizations, limitations on civil rights (think of the absence of the theme of homosexuality, for example), and a belated and limited questioning of the role of women as mothers and workers. But it can be said that, despite these limitations, Elena Lagadinova and the entire CBWM helped Bulgarian women take considerable steps forward, and contributed to their autonomy and self-realization. Following the fall of the Berlin Wall in 1989, the CBWM was dissolved and Elena Lagadinova retired from public life. He died in her sleep in Sofia, on October 29, 2017.

 More info:

• Ghodsee K., Pressuring the Politburo: The Committee of the Bulgarian Women’s Movement and State Socialist Feminism, Slavic Review, vol. 73 Cambridge Univ. Press, 2014
• Ghodsee K., Second World, Second Sex, Socialist Women's Activism and Global Solidarity during the Cold War, Duke Univ. Press, 2019

Traduzione bulgara
Violeta Atanassova

«Трябва да се борите за това, в което вярвате.» (откъси от интервю с Kristen Ghodsee)

ПАРТИЗАНИНЪТ

Партизанско име: Амазонка! За кого говорим? За момиче, което едва на 11 годишна възраст е вече куриер за партизаните. През 1944 г., на 14 годишна възраст., когато България участва във войната на страната на съюзниците на нацистка Германия, тя бяга от горящия си дом — подпален от полицията — и се присъединява към двамата си по-големи братя, които вече са в планината. Така тя става най-младият български партизанин. Един от двамата й братя, Асен Лагадинов, е убит в следствие на засада. Елена обаче продължава да се бори, като печели прякора „Амазонка“ заради смелостта си.„Носих пистолета на връв около врата си. По този начин, ако ни нападнехаи, нямаше да се окаже, че съм го забравила някъде“, спомня си тя по-късно. Също така се говори, че през септември 1944 г. Елена, яхнала бял жребец, упътва партизаните, идващи от планините. Нейната снимка е във всички вестници и списания за младите хора от Белград до Москва. Тя се превръща в пример, дори мит — „Бъди толкова смела, колкото Амазонка!“

Елена Лагадинова през 1944г.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ

След войната България, управлявана от Георги Димитров, се присъединява към съветския блок. Елена учи в СССР и завършва с докторска степен по агробиология. Завръщайки се в родината си, тя работи тринадесет години като изследовател в Академията на науките на своята страна и допринася за създаването на по-здрав пшеничен хибрид (тритикале/ triticale), който позволява увеличаване на селскостопанското производство. За работата си в областта на растителната генетика правителството ѝ връчва наградата Национален орден на Кирил и Методио през 1959 г. Елена обаче критикува контрола, упражняван върху научните изследвания в Съветския свят. През май 1967 г. тя пише писмо до съветския министър-председател Леонид Брежнев, в което изразява загриженост относно липсата на технически умения на партийните кадри, които оказват силно влияние върху научноизследователската дейност. Писмото е задържано от българското правителство, в резултат на което Елена се страхува за свободата си.„Един ден, докато бях в Академията, те изпратиха кола за мен. Бях в лабораторията, с лабораторната престилка, и работех върху един експеримент. Помолих ги да изчакат, но ми казаха да дойда веднага. Мислех, че съм арестувана. Вместо това Лагадинова е „повишена“ (или по-скор разселена) и назначена за председател на Комисията на Българското женско движение (КБЖД), а през 1971 г. става член на Централния комитет на Комунистическата партия. Тя е председател на КБЖД в продължение на двадесет и две години, до 1990 г. Тя е и една от най-влиятелните личности на международната сцена и в България, където има решаващ принос към това, което Мария Динкова определя като „великата женска революция в България“.

Лагадинова Амазоне, корица на вестник.

ПОЛИТИКЪТ

От 1968 г., когато напуска сферата на научните изследвания, Елена се занимава, както у дома, така и в международен план, с политика като цяло, и по-специално с „политиката за жените“.Преди да се анализират по-подробно нейните действия, следва да се вземат предвид две неща. Първото е, че в света на Студената война политиката по отношение на жените също е и област на идеологически конфликт. От една страна, западните държави търсят одобрението на жените, изтъквайки, че те могат да намерят своята свобода само отвъд пределите на Желязната завеса. От друга страна, социалистическите страни представят самите себе си като единствените места, където различията между половете са вече преодолени и където се прилагат мерки (в областта на образованието и труда) в полза на жените. Второто съображение се отнася до автономията на държавните организации на жените. На Запада на организациите в социалистическите страни се гледа с подозрение, и се счита, че те са просто едно от звената за предаване на партийни заповеди, т.е. използват се като инструменти за авторитарен контрол. Kristen Ghodsee (и други учени след 1990 г.) обаче отбеляза, че жените от тези организации са използвали привилегированите си отношения с партията, за да насърчават ефективни политики, които се борят срещу мъжките патриархални привилегии, като се обръщат към комунистическите идеали за равенство. В този контекст случаят на България е особено важен, както по отношение на организацията на стратегията на КБЖД за справяне с проблемите, така и по отношение на отношенията ѝ с централното правителство. Трябва да се отбележи, че КБЖД до голяма степен се основава на доброволческа дейност. Съществуват както национални, така и местни органи, но само жените на най-високо равнище са държавни служители. Това е организация, отворена за всички жени, независимо дали са членове на комунистическата партия или не. Павлина Попова, както и Анна Дърчева, казват, че „Елена Лагадинова не се е интересувала от това кои са жените в организацията [...], а само от това дали са добри работници. „ КБЖД притежава и известна финансова самостоятелност, тъй като приходите от месечното издание „Жената днес“, ръводено от Соня Бакиш, друга важна фигура в движението на българските жени, постъпват директно в бюджета на организацията. Що се отнася до отношенията на КБЖД с централното правителство, Елена Лагадинова и Комисията никога не се отказват да оказват натиск върху политбюро, като се превъръщат в представители на нуждите и интересите на жените, приемайки техните искания, и постигат значителни резултати. Примерът по-долу показва по-подробно как в действителност е била осъществявана дейността на Лагадинова и КБЖД...

Елена Лагадинова, младата партизанка.

С Конституцията от 1947 г. положението на жените е подобрено. Между 1950 г. и 1970 г. на миналия век в България се наблюдава период на бърза индустриализация, в който жените имат важен принос. Наблюдава се обаче тревожно намаляване на раждаемостта и назначаването на Елена Лагадинова за председател на КБЖД може да се счита като опит за решаване на този проблем. На поста е избран учен, защото проблемът трябва да бъде решен от научна гледна точка, а Лагадинова мисли, като се вслушва в жените и им дава глас. Всъщност в сътрудничество с Централния статистически институт са проведени изследвания за по-добро разбиране на ситуацията. Проведени са анкети относно разпределението на работата и семейните отговорности и става ясно, че най-голямата тежест от управлението на семейството пада върху жените, както винаги. Накратко, много от тях биха искали повече деца, но са възпрепятствани от липсата на време, помощ и ресурси. Истината е, че нямат достатъчно време за децата, а още по-малко за други дейности като обучение, хобита, четене и участие в политиката. С други думи, „комунистическата“ еманципация, постигната на работното място, изобщо не освобождава жените. За да се реши проблемът, най-простото и евтино предложение на някои политици е да се ограничи достъпът на жените до аборт, както е направено в Румъния. Вместо това КБЖД предлага набор от алтернативни мерки, като например отпуск по майчинство със запазване на работното място, семейни надбавки, създаване на детски ясли и услуги. През 1973 г., въпреки значителните бюджетни задължения, свързани с тях, тези мерки са одобрени.„България е най-прогресивната страна по отношение на отпуска по майчинство и семейната политика сред социалистическите страни“, казва Попова, сътрудник на Елена. По въпроса за абортите също се стига до компромис: на омъжени жени с по-малко от две деца се отказва аборт. Дори и след одобряването на закона Лагадинова не сприра да оказва натиск върху съответните служби, фирми, правителства и министерства за неговото прилаган, като дава гласност на оплакванията, както и много различни искания във връзка с недостатъчната наличност на пелени, обувки и жилища — въпроси, повдигнати от много жени в писма, изпратени до Комисията.

Елена Лагадинова и Анджела Дейвис, през 1972г.

От 1980-те години на миналия век КБЖД участва в кампании, насочени към промяна на разпределението на домашните задължения. Месечното издание „Жената днес“ започва да публикува снимки на мъже, които плетат, сменят пелени или разхождат децата си в количка. Друга важна глава от дейността на Елена Лагадинова се отнася до международните въпроси. По време на Десетилетието на ООН на жените (1975—1985 г.) Лагадинова пътува много, като изгражда гъста мрежа от двустранни отношения със стотици женски организации от Изтока, Запада и Третия свят. Тя е назначена за главен председател на Световната конференция за жените в Найроби през 1985 г. и след това се присъединява към Института на ООН за образование на жените. През 1991 г. Университетъ в Кларемон в Съединените щати ѝ връчва президентски медал за изключителни заслуги.

Декларацията при присъждане на наградата включва следната похвала:

В името на всички нации Вие застанахте на [...] световната сцена [...].
Дълго преди да се появи нов световен ред, Вие вече си го бяхте представили.
Вие действахте все едно този световен ред вече съществува и чрез действията си допринесохте за неговото появяване. Надхвърлихте тесните граници на партия и националност, за да създадете международна мрежа от учени и политици, ангажирани с подобряването на живота на жените.
Чрез работата си с Организацията на обединените нации вие повлияхте на живота на жените по света и чрез тях на съдбата на техните семейства

Можем ли наистина да говорим, както го прави Мария Динкова, за „голямата революция на жените“? Или това е била „спусната отгоре еманципация“? Несъмнено съществуват ограничения — контрол от страна на авторитарна държава, забрана на независими организации, ограничения на гражданските права, например отсъствието на темата за хомосексуалността, и закъсняло и ограничено поставяне под въпрос на ролята на жените като майки и работници. Може обаче да се каже, че въпреки тези ограничения Елена Лагадинова и цялата КБЖД помогнаха на българските жени да постигнат значителен напредък и допринесоха за тяхната независимост и самореализация. След падането на Берлинската стена през 1989 г. КБЖД е разпусната и Елена Лагадинова се оттегля от обществения живот. Почива в съня си в София на 29-ти октомври 2017 г.